Семинар „Java Portlets with Liferay and JSF“

by | Sep 26, 2011 | Blog, jsf, liferay, portlets, Software Design & Development, Блог

Българската Java потребителска група организира семинар на тема “Java Portlets with Liferay and JSF”. Координати на събитието Събитието ще се проведе на 29.09.2011 г от 19:00 до 21:00 в зала 325, на Факултет по математика и информатика към СУ “Св. Климент Охридски”. Описание  JS Mashup с портлети Портлетите представляват видимия и полезен за крайния потребител резултат от внедряването на Service Oriented Architecture (SOA). Те са технология, която дава възможност на бизнес организациите да осигурят повече функционалност, гъвкавост и възможност за персонализация за своите клиенти. С помощта на Web Services for Remote Portlets (WSRP) стандарта на OASIS за отдалечено публикуване на портлети става възможно бизнес услугите лесно да бъдат интегрирани в партньорски портали. Стандартът се ползва с подкрепата на големите доставчици на портални решения като Oracle®, IBM® и Microsoft®. Внедряването на централизирани уеб портали предлага редица предимства за бизнеса: осигуряват входна точка за достъп за всички служители, партньори и клиенти предлагат достъп до бизнес функционалността прозрачно и независимо от устройството и местоположението порталите са гъвкави – те могат да съществуват под формата на B2E intra-nets, B2B extra-nets или B2C inter-nets могат да бъдат комбинирани в портални мрежи, които обхващат цялата бизнес екосистема на организацията понеже осигуряват „front end“ за различни уеб услуги, те позволяват лесно интегриране на хетерогенни съществуващи приложения и са отворени към бъдещето (future-proof). В последните години Java портлетите станаха популярна технология, която позволява лесно споделяне и комбиниране на приложения от различни организации и индивиди в персонализиран уеб портал. Новият портлетно-базиран стил на разработка на уеб приложения дава възможност за създаване на по-разпределени, гъвкави и лесни за повторно използване компоненти, в сравнение с традиционните монолитни решения. Портлетните приложения...

Включване на Log4J логинг на Tomcat в Eclipse

by | Sep 10, 2011 | Aggregated, eclipse, log4j, logging, Software Design & Development, tomcat

Без съмнение при разработването на Java-базирани уеб приложения, Eclipse и Tomcat са избор по подразбиране. Обикновено предпочитам да използвам предварително инсталиран Tomcat, използвайки го през Eclipse.  В този случай обаче, по подразбиране, логгинга на Tomcat не работи, което обикновено е доста дразнещо, тъй като не ни се иска да се връщаме в тъмните времена на System.out.println() (което добавя още един аргумент към молбата на Мишо за подобряване на интеграцията между Eclipse и Tomcat). Включване на логването под Tomcat, който се управлява от Eclipse За включване на логването под Tomcat, който се управлява управлява от Eclipse, са нужни следните стъпки: Подготвя се конфигурационния log4j.properties файл, намиращ се в директория [LOG4J_PROPS_LOCATION] В Eclipse се маркира се желания сървър в менюто за подпрозореца за сървърите (вж. снимката по-долу) Open (F3) > Open launch configuration > Arguments > VM arguments: Като последен аргумент се добавя следното: -Djava.util.logging.config.file="[LOG4J_PROPS_LOCATION]/logging.properties" -Djava.util.logging.manager=org.apache.juli.ClassLoaderLogManager Местоположение на конфигурационните файлове на Tomcat Когато конфигурирам Tomcat, предпочитам конфигурационните файлове да бъдат в директорията на сървъра. Когато сървърът се стартира през Eclipse обаче, това не е толкова лесно. Когато се създаде сървър под Eclipse, използвайки независима Tomcat инсталация,  физически конфигурационните файлове на сървъра се съхраняват в следната директория “[ECLIPSE_WORKSPACE]/.metadata/.plugins/org.eclipse.wst.server.core". В тази папка, в отделни поддиректории се пазят конфигурационните файлове на всеки един от сървърите “създадени” през Eclipse. Поддиректориите са именувани с tmp[i], където с [i] е означен поредния номер на сървъра в зависимост от последователността на създаването му. Например за следните сървъри имаме съответните конфигурационни директории: drwxrwxrwx 1 user group 0 Aug 22 08:54 tmp0 drwxrwxrwx 1 user group 0 Aug 22 08:55 tmp1 drwxrwxrwx 1 user group 0 Aug 29 17:23 tmp2 Всяка една от папките има структура...

Сваляне на конкретна версия на FF

by | Aug 22, 2011 | Aggregated, note to self, Software Design & Development

Конкретна версия на Firefox може да бъде свалена от следния адрес: http://www.mozilla.com/en-US/products/download.html?product=firefox-[VERSION]&os=win&lang=en-US където [VERSION] е желаната версия. Например за версия 5.0 URL-ът ще бъде: http://www.mozilla.com/en-US/products/download.html?product=firefox-5.0&os=win&lang=en-US Конкретна версия на Firefox може да бъде свалена от следния адрес: http://www.mozilla.com/en-US/products/download.html?product=firefox-[VERSION]&os=win&lang=en-US където [VERSION] е желаната версия. Например за версия 5.0 URL-ът ще бъде:...

Промяна на местоположението на Maven-хранилището на локалния компютър

by | Aug 19, 2011 | Aggregated, eclipse, maven, Software Design & Development

Рано или късно, след една, две или няколко преинсталации на операционната система, всеки от нас достига до извода, че трябва да инсталира потребителските програми на дял/твърд диск, различен от системния. Да, но повечето програми, при инсталиране имат предефинирани настройки, които обикновено (поне в случая с Windows) очакват, че инсталацията на сътоветната програма е на системния дял. Подобен е случая и с Eclipse и Maven. Промяна на Maven хранилището на локалния компютър Дори Maven да е инсталиран на  дял различен от системния, по подразбиране Maven хранилището  на локалния компютър се очаква, че ще бъде по подразбиране точно на системния дял: за Windows (Vista/7) то е в  C:\Users\<WINDOWS_USERNAME>\.m2\repository за  Linux в ~/.m2/repository Ако искаме да променим местоположението на локалното хранилище, да бъде на дял различен от системния например, единственото, което е нужно да направим е да променим конфигурационния файл на Maven – settings.xml, намиращ се в инсталационната директория на Maven. За целта, разкоментираме тагът localRepository и добавяме пътя до новата директория, която ще бъде използвана за хранилище: <settings> ... <localRepository>/path/to/local/repo/</localRepository> ... </settings> В моя случай, промяната изглежда по следния начин: <settings> ... <localRepository>D:/config/maven/.m2/repository</localRepository> ... </settings> Eclipse и новото хранилище По подразбиране Eclipse използва собствена инстанция на Maven. За локално хранилище, по подразбиране, използва следните папки: за Windows (Vista/7) в  C:\Users\<WINDOWS_USERNAME>\.m2\repository за  Linux в ~/.m2/repository Ако инсталираме Maven на място различно от това по подразбиране и конфигурираме локалното хранилище да бъде на място различно от това, което се очаква по принцип, инсталирането на генерираните от Maven архиви (jar,war, и т.н.) в локалното хранилище, ще се записват на новоуказаното място. Ако не отразим тези промени и в Eclipse, той ще използва собствената инстанция на Maven и собствени настройки за локално Maven хранилище. Съответно, ако Eclipse не намери папката .m2/repository в директорията на текущия потребител (user.home)...

Въведение в програмирането със C#

by | Aug 8, 2011 | Aggregated, C#, Проекти

Наков и колектив – Въведение в програмирането със С# Снощи научих, че официално е излязла и втората книга, в чието писане взех участие – “Въведение в програмирането със С#”. Малко данни за нея: Книгата е подробно ръководство по основи на програмирането, структури от данни и алгоритмично мислене. Информацията в нея е изцяло базирана на материала от предшестващата я “Въведение в програмирането с Java”, като на местата, където бе нужно, материалът бе преработен и разширен. Както се подразбира от заглавието на книгата, за илюстрация на концепциите и съпровождащите ги примери, са използвани платформата .NET и езикът C#. Ето и по-синтезирано описание на съдържанието от самият сайт на книгата: В нея се разглеждат серия уроци по програмиране – от основите на програмирането, среда за разработка, променливи, оператори, масиви и цикли до по-сложни концепции като рекурсия, фундаментални структури от данни и класически алгоритми, списъчни структури, дървета и дървовидни структури, графи, хеш-таблици, оценяване сложността на алгоритми, принципи на обектно-ориентираното програмиране (ООП), LINQ заявки, конструиране на качествен програмен код и решаване на изпитни задачи. Всяка глава от книгата, следвайки традицията на “Въведение в програмирането  с Java”, е съпътствана с много примери и задачи за упражнение в края на урока. Също така, към книгата има допълнителни материали: Презентации по учебното съдържание: http://www.introprogramming.info/intro-csharp-book/prezentacii/ Видеозаписи от учебни часове, водени по книгата: http://www.introprogramming.info/intro-csharp-book/video-lekcii/ Книгата с отворен код, като електронното издание е безплатно и може да бъде свалено както от официалния сайт – http://www.introprogramming.info/, така и от работния – http://code.google.com/p/introcsharpbook. Книгата може да бъде четена и онлайн на следния адрес – http://www.introprogramming.info/intro-csharp-book/read-online/. По последни данни, хартиеното издание се очаква да излезе в края на септември. Въпреки, че “Въведение в програмирането с Java” ми...